ШАРКА ПРИ КАНАРИТЕ

и предпазна ИМУНИЗАЦИЯ

Причинителят на шарка по канарите принадлежи към голямото семейство на вирусите АВИПОК. Видово специфичен е, което ще рече, че засяга само канари и малък брой птици от дивите зърноядни. Някои видове като щиглец, конопка и скатия много рядко боледуват в природата, но поставени в неволя, клетки, волиери и други, много често заболяват. Стресът, на който се излагат, причинява срив на имунната система и тя не е в състояние да се пребори с причинителя на болестта. От тук следва, че депата на шарковия вирус се намират при дивите птици, които не боледуват клинично, но носят заразата в себе си.
Заболяването се разпространява чрез струпеи, ин-фектирана променена кожа, изтечения от човката и очен секрет. Малки количества от вируса се отделят и с изпражненията. Заразяването става по два различни пътя. Първият е чрез директно предаване от болна на здрава птица, пряк контакт или въздушно капков /кихане/. Другият път на зараза е индиректен, чрез вода и храна, но и чрез хора, били в контакт с болни птици. Най-опасно разпространение на болестта става чрез комари, пили кръв от диви птици заразоносители. Болестта се появява през горещите летни месеци, по време на смяната на перушината. Тя протича по три различни начина.

Смъртта настъпва много скоростно, без да се развива специфична симптоматика. Липсват клинични признаци на болест, както и патоанатомични промени. Сутринта канарчето е живо и здраво, а вечерта или на другата сутрин е мъртво. В някои случаи се появява синьо-черно потъмнявяне на върха на човката. Повечето любители започват да си мислят за някакво отравяне. При аутопсия не може да бъде установена никаква патологична промяна, може да се изолира само вирусът, но това е много сложно и скъпо начинание.

Птиците стават неподвижни, не летят във волиерите и стоят на едно място. В клетките те не подскачат от една на друга кацалка. Последва нагушване и тежко дишане с помръдване на опашката. Настъпва задух, който постепенно се засилва и канарите не са в състояние да приемат храна, обездвижават се и до 2-4 дни умират. Патоанатомично се откриват промени в горните дихателни пътища, белия дроб и въздушните мехури.

Тя е най-леката форма на шарка по канарите. По неоперените места - крака, пръсти, човка, клепач, се образуват струпеи, пълни с червено-кафяв ексудат, който постепено потъмнява до мръсно кафяв. В някои случаи част от пръста, поради нарушаване на кръвоснабдяването може да некротизира и да отпадне. Общото състояние на птицата остава непроменено, а кожните процеси изчезват много бавно в продължение на 3-4 седмици. Понякога се развиват вторични бактериални инфекции, които могат да доведат до усложнения. Характерно за шарката е, че на местата, където е имало крусти и образувания, след оздравяването не остава никакъв белег.

Заболавания, причинени от вируси, не се повлияват на лечение с антибиотици и сулфонамиди. Основно средство за борба с шарката по птиците е активната имунизация. Образуваните при ваксинирането антитела неутрализират вируса и предпазват птицата от острото протичане на болестта. Имунизирането трябва да започне преди линеенето, като се третират най-вече младите птици, които са много по-податливи. Стари птици много рядко заболяват. Активен силен имунитет се постига за 8-10 седмици.
Като профилактика, преди и след появата на заболяването се препоръчва силна храна, витамини, чести къпания с различни соли във водата. Не се препоръчва даване на антибиотици, защото те повлияват отрицателно на микрофлората и имунната система. Допуска се само локално третиране на раничките по пръстите и краката. Заболялата и оцеляла птица придобива доживотен имунитет, което ще рече, че не боледува повторно.

Д-р Б.Велев кбн.