текст: Д-р Б.Велев кбн.

Има различни теории за произхода на канарчетата с фактор "мозайка", но ние ще дискутираме най-актуалните хипотези, както и научно съобразените мнения.
Както знаем, мутацията мозайка е половосвързана и се унаследява по правилата на полово свързаната наследственост. Дали това е така и сигурни ли сме, че половият диморфизъм е мутация? Ако разгледаме най-общо въпроса, не бихме допуснали, че при мъжкия лъв гривата е мутация или пък при пауна опашката също внезапно се е появила. Ако се замислим по-задълбочено ще разберем, че при повечето животни и при човека мъжките белези се появават вторично и до голяма степен те са в резултат на въздействието на хормони. При канарчетата нещата не стоят много по-различно, защото при излюпването си до първото линеене мозайковите белези не се проявяват. Едва при поло-вото съзряване и свързаната с това смяна на перушината се появяват зоните на оцветяване, типични за различните полове.
Една от най-застъпваните теории за възникването на фактора "мозайка" при канарчетата е, че той е пренесен заедно с червения цвят от венецуелската скатия /Spinus cucullatus/.

Правени са опити с инжектиране на мозайките по време на линеене с противоположен полов хормон /на женските-мъжки хормон, на мъжките-женски хормон/. Получават се птици с обратно оцветяване - женските придобиват типичната за мъжки маска и обратно.

Нека сами си направим извод от направените експерименти и да се опитаме да си отговорим на въпроса как и кога да оцветяваме мозайковите си птици, за да получим оптималната маска /по размер и интензивност/. Гените, определящи цвета на зоните на мозайката не са разположени в половите хромозоми, а се намират в автозомите. Само управлението на фактора се осъществява от епистатични и хипостатични гени, чието действие се усилва от половите хормони. Казано по друг начин, в двата пола на канарчетата съществува еднаква автозомна наследственост спрямо половия диморфизъм, който се влияе от хормони и епистатични, съответно хипостатични гени.От всичко казано до тук трябва внимателно да преразгледаме начините си за работа с мозайковите птици и макар новото да не се различава много от досегашната практика, би трябвало внимателно да вникнем в теорията. Както вече знаем, имаме интензивни птици, носители на мозайка, неинтензивни, носители на мозайка и мозайкови, носители на интензитет и неинтензитет. Всичко това трябва да бъде съобразено при нашата селекционна работа, с цел получаване на оптимални мозайкови зони, избягване на кисти и внезапен разпад на мозайковите ни птици. Ето защо, периодично се налага обратно кръстосване с интензивни птици по определена схема.